Да се знаят фактите и цифрите за националсоциалистическото минало на Германия е едно нещо, което, разбира се, е ежедневна задача за много учители по история в страната. Да направим този период разбираем за учениците, да изпълним историята с живот, хора и лица, е съвсем друго и още по-важно предизвикателство, защото само това осъзнаване им помага да направят изводи от историята за собствените си действия в настоящето и бъдещето.
В рамките на ежегодните проектни дни "Училище без расизъм" ученици от деветия клас на гимназията "Вернер-фон-Зименс", водени от учителите по история Йенс Люке и Инес Шпрингер, разгледаха националсоциалистическите престъпления, извършени на собствения им праг в Гронау, Епе и съседна Нидерландия.
Във вторник участниците в семинара имаха специална среща: Берт Уудстра, роден в Енсхеде през 1932 г., който като евреин е трябвало да преживее ужасите на националсоциализма в холандската нелегална организация и е успял да оцелее, беше гост в класната стая и беше на разположение на учениците за много лична и оживена дискусия в продължение на повече от два часа. Темите, включени в предварително подготвения от учениците каталог с въпроси, варираха от безгрижното детство на Вудстра преди Втората световна война до сегашното му виждане за състоянието на света.
За осемгодишното тогава момче 1940 г., когато националсоциалистическа Германия окупира Нидерландия и провежда нечовешката си политика на маргинализиране, преследване и в крайна сметка убийство на европейските евреи, бележи началото на петгодишна одисея в укритие, която той описва с впечатляващи подробности. До 1945 г. той се укрива в общо 12 различни скривалища, отделен от майка си, само с една книга и плюшено мече в багажа си, често в страх от смъртта, няколко пъти на ръба на предателството или разкриването. Логично той описва освобождението през април 1945 г. като най-щастливия момент в живота си, който бързо е засенчен от рязкото осъзнаване на многото убити роднини в жестоката машина за изтребление в Аушвиц и други концентрационни и изтребителни лагери. Пред лицето на този ужас младежите и учителите бяха особено впечатлени от изключително веселата и позитивна нагласа на почти 92-годишния мъж. "Всяка сутрин се гледам и си казвам: "Ти все още си тук". Това е голям късмет", коментира той въпроса на един ученик как се справя с миналото. С усмивка той изпълни молбата на участниците в семинара да запишат интервюто и да го запазят като подкаст, защото "ние, съвременните свидетели, бавно изчезваме". Съхраняването на историята, например чрез този проект за подкаст, е негова особена грижа, каза той, именно защото е притеснен от развитието на света. Въпреки това той завърши с обнадеждаваща нотка с призив към младите хора: "99% от хората са добри. Запазете доброто в себе си." (Spr)
